Български владици се възпротивиха на традицията православни християни да си връзват червен конец на ръката против уроки. Митрополитите дори поискаха това да бъде осъдено от Светия синод като езически ритуал.

Според църковните лица синодът в София задължително трябва да излезе с отношение по въпроса, тъй като червеният конец на ръката стана ритуал, който все повече се използва от хората.

Родните владици казват, че червеният конец на ръката против уроки е езически символ, разпространяван от врачките у нас, срещу който трябва да бъдат предприети някакви мерки.

Част от митрополитите настояват до края на годината да бъде изготвено официално становище от Българската православна църква, с което носенето му от православните християни да се заклейми.

Владиците смятат, че християните у нас трябва да носят единствено аксесоари, които се свързват с християнската символика и традиция без да се съчетават с други езически символи.

Анатемосването на червения конец обаче може да отблъсне някои християни от църквата. Сред българите отдавна съществува поверието, че червен конец на ръката предпазва от уроки и беди. При жените конецът се поставя на лявата ръка, а при мъжете на – на дясната. Дори и на бебетата се поставя червен конец, който да ги пази.

Някои вярвания смятат, че червен конец трябва да се носи само на лявата ръка, тъй като от тази страна се намира човешкото сърце. Според Кабала конецът е мощен енергиен канал, който може да помага на хората в начинанията им.

За родните попове обаче това е пълна глупост, като казват, че християните могат да молят закрила единствено от Господ, като посетят църквата и запалят свещ. Носенето на червен конец се определяло като кощунство и обида за религията.

Владиците са против дори да се поставят мартеници на иконите, тъй като типичният български символ също е взет от езическа традиция. За популярното око на Назар владиците също са безкомпромисни, като казват, че и то не трябва да се носи от християните.* sanovnik.bg