Заветът аа Св. Иван Риилски: "Ако ли се намери някой измежду вас, който сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага го отстранете от вашето събрание, за да не обърне това в разяждаща живеница и да не се разпространи злото между добрите.

На 18 август е църковният празник Успение на св. Йоан Рилски Чудотворец. Той е почитан като най-великия български светец, небесен покровител на България и застъпник на народа ни пред Бога.

Земният му път преминава по времето на княз Борис и сина му Владимир, на цар Симеон и сина му Петър - време на широко разпространение на християнството в пределите на България.

Св. Йоан Рилски е роден около 876 г. в село Скрино, Дупнишко. Умира на 18 август 946 г. на 70-годишна възраст.

Приживе избира трудния път на отшелничеството. Дните му минават в пост и молитва. Около него се събират последователи, които образуват монашеско братство.

От крехка детска въраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. Благодатната светлина на християнството се разливала навред по родната земя. Започнали да строят църкви и манастири из цяла България.

След въвеждането на славянската писменост в българските земи новооснованите обители станали не само огнища на религиозен живот, но книжовни и просветни средища.

Чистият юноша Иван закопнял да се посвети напълно в служение на Бога и да изпълни съкровеното си желание – в някоя светла обител да се отдаде на монашески живот – на молитва и труд. След като напуснал своето родно село, Иван постъпил вероятно в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само засилил своите заложби към духовно съзерцателен живот, но имал възможност да получи образование – да научи четмо и писмо и да придобие знания от свещените, богослужебните и другите религиозни книги. Св. Иван приел монашество, но не останал за дълго в манастира. Той имал влечение към уединен живот.

Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, гдето завършил земния си живот и основал манастир, който съществува вече над 1000 години.

Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: чудесно нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила.

Посетил го благословеният цар Петър Български, макар и да не могъл да стигне до неговото местожителство поради планинските стръмнини и урви.

Преди да напусне този свят, св. Йоан написва завет към своите ученици и към целия народ, който и днес звучи поучително: "Ако ли се намери някой измежду вас, който сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага го отстранете от вашето събрание, за да не обърне това в разяждаща живеница и да не се разпространи злото между добрите."

Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение в "горната постница". Там и починал самичък на 18 август 946 година и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до нас.

Около 980 г. нетленните му мощи били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие изглежда съвпада с неговата канонизация.

През 1183 г. мощите са отнесени в Унгария, но скоро след това отново са върнати.

През 1195 г. цар Асен I тържествено пренася мощите на св. Йоан Рилски в Търново, където те остават почти три столетия. През 1469 г. реликвата е върната в Рилския манастир, където се намира и сега.

Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит в България.

Почитан е като общобългарски светец, но славата му се разнася в Русия и по целия Балкански полуостров.

Днес Рилският манастир - най-голямата и почитана българска светиня, отбелязва своя храмов празник