“Празникът е посветен на Свети Император Константин Велики, който въвежда християнството като официална държавна религия във Византия и майка му Елена, благочестива християнка, по чийто почин бил открит Честният Кръст на Голгота. В народните представи двамата светци, наричани обичайно Костадин и Еленка, понякога се приемат като брат и сестра или дори съпрузи. Обредността на техния празник не е много разгърната: в Родопите денят се чества от овчарите, които ритуално доят овцете и ги изкарват на летните пасбища. Светците се почитат и като градушкари – в съответствие с вярването че „Еленка носи в ръкава си градушката” или „Еленка и Костадин носят градушката в чувал”. 
С този празник е свързан и един много интересен ритуал, който и до днес се практикува у нас – ритуалният танц върху огън, нестинарството. Според изследователите това е „обред, осъден на енигматичност”. Независимо от обширната литература по въпроса, произходът и смисълът му все още не са напълно изяснени. Учените обаче изтъкват, че трябва да се прави разлика между нестинарство и огнеходство. Нестинарството не е просто умение да се стъпва в огъня с боси крака, а цялостна система от вярвания, обредност и практики. 
Обичаят има ограничено разпространение: регистриран е само в района между Странджа и Черно Море. Говори се за едно напуснато село Припор (Трипори), откъдето са се разселили всички нестинарски села. В миналото те са били около 20–30 и населението им представлявало специфична етническа група, между българи и гърци. Били са двуезични и с особени носии, различни от тези на околните селища. По сведения на ранни наблюдатели като Петко Р. Славейков жителите на нестинарските села имали характерна вяра и обредност: постели много, не спазвали повечето християнски празници, работели в неделя. Славейков привежда дори слухове, че нестинарите нямали гробища, защото изгаряли мъртвите си. След поредица от войни и гонения, нестинарските села се разпръсват. Днес ритуалът е запазен е главно в странджанското село Българи и на някои места в Гърция. 
Въпреки че нестинарството е свързано с целогодишни ритуални практики, върховият му момент настъпва на 3 юни, когато се чества денят на Св. Константин и Елена по стар стил. Отскоро е възстановена и традицията за среща на нестинарските села в местността Влахов дол. ”