Повече от месец кърджалиец спи на улицата, завит просто с едно одеяло. Безработният Тодор не иска подаяния, а само документите му за пенсия да станат готови и бившият военен да си намери една стая под наем, в която да живее…

1 часа през нощта. Аларма на търговски обект вдига сотаджии по сигнал към автогарата в Кърджали. Натъкват се обаче на зъзнещ мъж на над 50 години. „Беше умрял от студ. Спеше на пейка зад будка на автогарата. Плачеше. Казва се Тодор”, разказа пред 24Родопи охранителят в СОТ 161 Никола Стоев.

Историята на мъжа е потресаваща. Тодор продава къща на село и апартамент в Кърджали, за да помогне на сина си да закупи жилище във Варна. Съвсем скоро бившият военен остава без работа, не може да си позволи да плаща квартирата си, не желае и да се моли на близки и така… заживява на улицата. Повече от месец домът му вечер е пейката на автогарата. Казва, че е там до 4 часа сутринта. Тогава пристигали първите автобуси от Турция и мъжът бягал от сочещите го с пръст и одумващи нищетата му пътници.

Денем пък е в близкия пенсионерски клуб. Тодор е и ел.техник и ако му се отвори работа да поправи някакъв уред, върши го за жълти стотинки.

„Служих на държавата си толкова дълго време, а сега чакам и се моля за пенсия. Как да кажа на сина си, че баща му спи по улиците? Не съм просяк и не искам подаяния”, чува от Тодор охранителят Никола Стоев.

„Имах в мен двадесет и няколко лева, които му дадох. Да отиде и се стопли някъде. Трябва да се обърне вниманието на институциите към този горд мъж. Иде зима, а този човек е навън в студа. Той може и да не иска помощ, но сме длъжни като хора да помогнем на изпадналите в нужда”, заяви Никола Стоев.

pik.bg