. 

Жена от Великобритания пръсна около 100 000 паунда, за да забременее, а когато след осем години това най-сетне се случи и стана майка, съжали жестоко, съобщава Daily Mail. 

Алис започнала с опитите, когато станала на 36 години. Тъй като нямала партньор до себе си, решила да замрази яйцеклетките си. Няколко години по-късно намерила донор и се опитала да зачене чрез инвитро оплождане. Процедурата обаче се оказала неуспешна. 

По-късно британката се запознава с бъдещия си съпруг, но опитът й да зачене по естествен път довел до преждевременно раждане и загуба на детето. 

Най-накрая на 44 години, след похарчени близо 100 000 паунда за множество процедури, тя станала майка. 

Въпреки дългото чакане обаче, тя не успяла да почувства прилив на любов към сина си. Радостта от раждането на детето продължила само няколко седмици, след което била заменена от омраза към майчинството. 

"Четири седмици по-късно се мъчех да си спомня това чувство. Защото това, което почувствах, докато се взирах в това крещящо бебе, бебето, което исках толкова много, бебето, в което бях инвестирал толкова много години от живота си и толкова много пари... 

Превръщането в реалност не беше благоговение. Беше примирение, негодувание, ужас и ужасно нещастие. В този момент фразата "Внимавай какво си пожелаваш" непрекъснато се въртеше в главата ми", разказва майката в блога си. 

"Тъгувах за относително безгрижното, спонтанно съществуване, което бяхме разменили, за да станем роби на този взискателен господар, който никога не изглеждаше щастлив и никога не ни даваше почивен ден", добавя Алис. 

Британката добавя, че непрекъснато се самообвинявала, че не обича сина си, смятала се за "безсърдечно чудовище" и ужасна майка. 

"Имаше моменти, в които си мислех, че го мразя. Въпреки че наистина мразех ситуацията и повече от всичко мразех себе си 

Мразех се, защото след години търсене намерих прекрасен мъж и сега развалих връзката ни. Забравете за интимните и спокойни вечери на свещи, дори не можехме да се храним по едно и също време, защото някой трябваше да държи бебето. 

Мразех се, защото очевидно бях безсърдечно чудовище. Мразех се, че съм единствената майка на света, която някога се е чувствала по този начин. И се мразех, че бях толкова неблагодарна", признава британката. 

"Хората казваха, че всичко ще бъде наред - след шест седмици, след 10 седмици, след три месеца, след шест месеца... И въпреки че това е малка утеха, когато не знаеш как ще преживееш следващите шест часа, те бяха прави", разказва майката. 

Тя признава, че е спряла да мрази живота си, когато е видяла първата усмивка на сина си и е чула смеха му. Освен това вече имала повече време за сън, което помогнало изключително много за възстановяването на нервната й система. 

"Все още не съм стигнала до момента, в който мога да опиша майчинството с най-красивите думи. Но може би някой ден ще разбера, че раждането на детето ми е най-хубавото нещо, което ми се е случило", споделя надеждите си британката. /jenata. blitz. bg