„Здравейте на всички. Пиша това, защото аз все още мисля, че не съм направила нищо нередно.

Сега съм на 34 години, се омъжих на 24. Аз дойдох от малък град в София, за да уча. Това е доста трудно, защото нямах пари.

Моите родители нямаха, да ми плащат за обучението, квартира и храна и трябваше да работя, за да бъда в състояние да платя всички сметки. Това беше много трудно!

Но аз исках да завърша университета. Това беше моята мечта. Както минаваха годините във факултета, беше трудно, заради това, че имах много нужди. Исках да изляза и да се забавлявам, но затова ми бяха необходими пари. Не исках да ходя с момчета, за да ми плащат.

Затова реших да се омъжа. Да, това беше моят начин да се справя. Това беше планирано, както и всичко останало. Нищо от любовта, само добра възможност …

Това беше едно момче, което по-късно ми стана съпруг, а сега бивш съпруг. Излизахме известно време и той ми предложи. Трябва да призная, че добре си изиграх картите. Възхищавам се на себе си. Какво да ви кажа, аз исках повече. Ето в моята изповед поне признавам, някои мълчат, а аз имах смелост.

Той беше добър към мен и всички, но никога не го обикнах, беше тук само да ме издържа. Не можех да се сдържа и максимално се възползвах от това. Круизи, подаръци имаше. А ми беше рано, като се отнася до женитба, но постигнах това, което исках. Отне ми време.

Накрая се разделихме, защото той искаше да имаме деца, а аз не бях готова за това, а поготово защото не исках. Знам, че мнозина ще ме съдят за това, но такава съм и не мога да бъда различна. Сега съм сама, но имам работа и имам нещо от развода така сега ми е ОК. Може би ще срещна някого, който ще ми хареса така ще бъде различно. Но все пак ще продължа да търся своя принц с бяло Ферари.

Източник: bradva.bg