Два празника честваме днес - Тодоровден и Преподобни Герасим. 

Празникът Тодоровден, познат още като "Конски Великден", се празнува най-вече за здравето на конете. Отбелязва се в първата събота след Сирни Заговезни. Това е един от първите пролетни празници народния и православния календар. 

Сирни Заговезни е - ден за прошка 

В православния календар има общо шестима светци, носещи името Тодор, но в народното съзнание не се прави разлика между тях и се почита Св. Тодор в нарочен ден, който е подвижен, според Великден – първата събота от поста. Макар и не толкова голям светия покровител – като Св. Георги - Св. Тодор заема важна част от народните обичаи и е важен за всички пролетни ритуали, за смяната на зимата с пролетта и свързаното с нея плодородие. 

Според народните представи, на този ден Св. Тодор обхожда на своя кон пролетното поле да провери дали растат посевите. Сетне забива копието си в земята, връзва за него коня, съблича девет кожуха и отива при Бога, за да моли за лято. Затова народът свързва Тодоровден най-вече с надеждата за плодородие. 

„Свети Тодор съблича девет кожуха и на бял кон отива при Бога да измоли лято”. Мъжете и жените си разпределят обичаите. Централно място заемат младите булки, които започват да се наричат невести и получават правото да месят хляб в мъжовата къща. Изпеченият от тях обреден хляб, с формата на кон или подкова, се маже с мед и по него се залепва варена царевица. Хлябът се проверява от свекървите и от него се раздава на близките. Този ритуал е важен за сближаването между снахите и свекървите и за приемането на младите булки в семейството. От обредния хляб се слага в яслите на конете, да са здрави и да има приплод. Докато раздават хляба на някои места в България, жените дори подскачат и цвилят като кон, за да са плодовити кобилите. Бабите стрижат за първи път след зимата децата, затова на някои места се казва „ остриган като магаре през март”. Младите момичета мият косите си с вода, в която има сламки от яслите на конете, за да са лъскави и здрави косите им като конските гриви, после изливат водата след конете, които поемат към определеното за кушиите място. 

Църквата чества и Преподобни Герасим днес. Имен ден празнуват неговите съименници. 

Герасим бил родом от Ливия, от млади години се посветил на служение на Бог и се оттеглил в Тиваидската пустиня. След като живял там много години, той посетил Йерусалим се заселил близо до река Йордан. Около него се събрали много подвижници и се създала голяма обител. 

По това време (V век) Евтихиевата ерес смущавала християните. Мнозина се присъединявали към лъжеучението. 

За разпространението на ереста силно съдействувал един монах, човек умен и хитър, на име Теодосий. Като дошъл в Йерусалим, той обърнал към лъжеучението царица Евдокия, съпруга на Теодосий Млади, и чрез своите хитрини възбудил цялото духовенство против йерусалимския патриарх Ювеналий, който бил свален, и хитрият Теодосий заел неговото място. 

Неговото красноречие увлякло за известно време и Герасим. Но той не останал дълго в заблуда, ревностно търсел истината. Обърнал се за съвет към преподобни Евтимий Велики и след поученията на този свят мъж отхвърлил ереста и се разкаял. 

Герасим установил в своята обител най-строг начин на живот и сам давал на братята пример на безкористие и строга въздържаност. Братята нямали никаква собственост, освен една дреха, рогозка, на която спели, и стомна за вода. 

През светата Четиридесетница преподобни Герасим обикновено оставял манастира, за да може в усамотение напълно да се предаде на духовен живот. Той се оттеглял в пустинята само с един ученик. 

Веднъж, когато прекарвал в пустинята, чудесно видение му възвестило за смъртта на преподобни Евтимий. Той видял хорове ангели, които носели в небесата душата на светия старец, и побързал да отиде в манастира на св. Евтимий, за да присъствува на неговото погребение. 

Разказват, че св. Герасим със своята светост привличал към себе си в пустинята и дивите зверове. Веднъж срещнал ранен лъв, превързал му раната и оттогава навсякъде лъвът вървял подир него и му служил. А когато преподобният умрял, лъвът дълго време тъгувал и най-после умрял на гроба му. 

Преподобни Герасим починал в дълбока старост в 475 година. 

Името Герасим е древногръцко и означава уважаван.