На 22 септември 1955 г. 14-годишният Дейвид Хикман отива на лов с дядо си. Момчето не подозира, че в този ден животът му ще се промени завинаги.

Когато Дейвид чува шум в гората, той бързо се втурва да открие източника.

Дейвид разказва: „Чувах много странен звук. Не приличаше на детски плач, по-скоро на плахо гукане. Знаех, че трябва да разбера какво става. Не можех да се откажа от търсенето.“

За своя изненада Дейвид намира мокро до кости, почти измръзнало момиченце.

„Покатерих се на една ограда, погледнах надолу и видях едно малко бебе. Тя беше мокра до кости. Устните й бяха сини.Беше увита само в тънка кърпа. Дядо ми каза: „Ние трябва да направим нещо много бързо, трябва да извикаме помощ за бебето.“

Обаждат се в полицията и предават момиченцето на властите. Тя получава името Розан и няколко седмици по-късно се намира семейство, което я осиновява. Дейвид е напълно съкрушен от раздялата с нея.

Той прекарва следващите 58 години в търсене, но от малката Розан няма и следа. Не минава ден, в който Дейвид да не мисли за момиченцето от гората.

Един ден, съвсем неочаквано, Дейвид получава телефонно обаждане със следните думи:„Дейв, запиши това име и този телефонен номер - Мерилин Сю и телефонния й номер…Това е твоето малко момиче.“ – казва в слушалката пенсионираният шериф Джон Кати.

Дейвид се свързва с Мерилин и двамата се срещат 58 години по-късно. /lifebg.net