Притча за пропиляното щастие
11 февруари 2015 09:04 Mobile watches 3526 прочита Mobile comments 6 коментара

Живял един човек, който искал да осъществи 3 свои мечти – да се ожени за красива жена, да има блестяща кариера и да стане известен.

Една зима голяма фирма щяла да го интервюира за свободно място. Той се стараел да не закъснее за срещата, защото това бил неговият шанс да осъществи мечтата си за кариера.

Докато вървял към фирмата, той видял как един възрастен мъж паднал на улицата. Човекът погледнал падналия, но решил, че е пиян и не му помогнал да се изправи, бързайки за интервюто. Събеседването обаче не минало добре и той не получил мечтаната работа.

В една лятна вечер този човек случайно видял трупа улични актьори и решил да изгледа тяхното представление. След края на етюда при него се приближила една от актрисите, преоблечена като старица и гримирана като клоун, която го попитала дали е харесал играта. Но човекът решил, че актрисата ще иска пари и не ѝ отговорил.

През една дъждовна вечер, докато този човек се прибирал у дома от рожден ден на приятел, видял жена, която плачела на една от пейките. Жената също го видяла и го помолила да поговорят, само за да сподели семейната си трагедия. Човекът обаче бил много изморен и не обърнал внимание на молбите ѝ.

Този човек починал в самота, а живота му бил нещастен. Когато срещнал своя ангел-хранител на небето, той го попитал защо съдбата не му е помогнала, за да сбъдне своите 3 желания.

Ангелът обаче му отговорил, че е имал шанса да реализира и трите си мечти, но не е имал очите, за да види отворените пред него врати.

Падналият човек на улицата бил генералният директор на фирмата, в която имал интервю. Ако бе отделил само минута да му помогне, щял да има блестяща кариера.

Актрисата, преоблечена като старица, била красавицата, за която искал да се ожени. И ако беше поговорил с нея, щели да се влюбят и да се раздават на семейно щастие до края на дните си.

А жената, която плачела под дъжда, била писателка. Ако бе изпълнил молбата ѝ да изслуша трагедията ѝ, тя щеше да се вдъхнови и да напише книга, която да посвети на него, изпълнявайки желанието му да стане известен.* sanovnik.bg

6 коментара
Коментирай
11.02.2015 09:48 | Вяра
Обикновено така става, най-хубавите неща са невидими за очите. Трябва да ги видиш със сърцето. Него пък трябва да си го отледаш, за да "вижда". Не се дава свише.
11.02.2015 12:15 | Бистра
Познавам един такъв. От Благоевград е.
11.02.2015 14:31 | Johnnie
И аз бях така, но се мъча да се променя.
11.02.2015 14:52 | Бистра
До Джони

От сърце ти желая успех. Все пак времето ни е лимитирано, но ако наистина искаш, ще
"прогледнеш " и със сърцето. Струва си.
11.02.2015 21:41 | ВЯРА1
РАДВАМ СЕ, ЧЕ В " СТРУМА" СЕ ЗАДВИЖВАТ ЗА СМИСЛЕНИ ПИСАНИЯ! ПОКАЖЕТЕ КЛАСА, ХОРА, РАБОТЕЩИ В " СТРУМА" - ВЕСТНИК! МНОГО ДОБЪР МАТЕРИАЛ ЗА ВЕСТНИКЪТ ВИ!
12.02.2015 02:58 | 123
за пореден път - това тука не е вестник Струма, просто някакъв сайт.
ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар


Въведете кода от картинката