Имало някога в Индия един възрастен мъдрец. Той често изнасял беседи пред свои последователи и се опитвал да ги направи по-добри и разумни хора. Един от учениците на стареца обаче бил прекалено млад и неопитен и по-трудно възприемал напътствията на мъдреца.

Момчето често пъти понасяло тежко ударите на съдбата и сякаш само търсело повод да оплаче тежката си участ. Това никак не допадало на учителя и един ден той решил да му даде много важен житейски урок.

Една сутрин, когато двамата се срещнали, както обикновено, старецът наредил на младежа да донесе сол. Когато той изпълнил заръката, учителят го накарал да изсипе една шепа от нея в чаша с вода и след това да изпие течността.

- Какъв е вкусът на водата? - попитал мъдрецът своя възпитаник.

- Горчив и доста неприятен - отговорил сърдито младокът.

След този отговор учителят се усмихнал тихо, а след това му рекъл:

- Сега, ученико, изсипи същото количество от солта в това красиво езеро!

Когато младежът изпълнил повелята на учителя си, мъдрецът казал:

- Искам да отпиеш и от тази вода и да ми кажеш какъв е нейният вкус!

- Водата от езерото е сладка - отвърнал съвсем честно младежът, след като пийнал от нея.

При тези думи учителят седнал до възпитаника си и обяснил:

- И в живота е така - болката е като солта. Тя винаги е една и съща и от нея горчи. Но пък горчивината, която усещаме, зависи от това, в кой съд ще разтворим болката. Нека когато нещо лошо ни се случи и ни заболи, разширим своите възприятия. Нека не бъдем чаши, а езера Sanovnik.bg