Мотивацията за такова ужасяващо убийство, отнемащо живота на малки бебета, които не са имали никакъв шанс, е неразбираема, казват специалистите

"Аз съм ужасно зъл човек...." Това са думите на медицинската сестра Луси Летби, написани на лист хартия, намерен от полицията, разследваща смъртта на бебета в нейното отделение.

"Аз не заслужавам да живея. Убих ги нарочно, защото не съм достатъчно добра, за да се грижа за тях".

33-годишната Луси Летби ще получи доживотна присъда. Въпреки, че медицинската сестра отказа да се яви в съда, за да чуе присъдата си, тя ще бъде осъдена по-късно от от Кралския съд на Манчестър за Северна Англия.

Отказът на Летби да се яви на процеса, предизвика възмущение и призиви от страна на обществеността за промяна на закона, за да бъде задължително тези, които са извършили най-ужасяващи престъпления, да се изправят пред семействата на жертвите, съобщи CNN.

Mинистър-председателят Сунак заяви, че постъпката на Летби е "страхлива", защото не се е явила. "Смятам, че е страхливо хора, които извършват такива ужасяващи престъпления, да не се изправят пред жертвите си и видят лично въздействието, което престъпленията им са имали върху техните семейства и близки".

Луси Летби е сериен убиец, най-плодовитият съвременен убиец на деца в Обединеното кралство. Името ѝ вече завинаги се свързва с други медицински чудовища като общопрактикуващия лекар Харолд Шипман и медицинската сестра Бевърли Алит. Тя е и една от най-плодовитите жени серийни убийци в британската история, наред с Роуз Уест и мавританската убийца Майра Хиндли.

След сложен и разтърсващ съдебен процес, продължил повече от девет месеца, съдебните заседатели я признават за виновна в убийството на седем бебета и опит за убийство на още шест - едно от тях два пъти - в продължение на една година между 2015 и 2016 г., докато е работила в неонатологичното отделение на Графиня Честър.

На снимките, направени по време на работа и в обществото, 33-годишният Летби е усмихната, безгрижна и очевидно щастлива. Може да я опишете като човек, който изглежда "мил", "любезен", "приятелски настроен" или като милион други млади жени, толкова далече от образа на сериен убиец, който би изникнал в съзнанието на повечето хора.

Мотивацията за такова ужасяващо убийство, отнемащо живота на малки бебета, които не са имали никакъв шанс, е неразбираема - дори за някои експерти, които са прекарали години в профилиране на убийци.

Д-р Сохом Дас, консултант по съдебна психиатрия, чиято работа го отвежда в затвори и охраняеми болници като "Броудмур", казва, че Летби не отговаря на "типичните" профили на убиеца. След като е направил оценка на няколко жени, които са убили бебета - обикновено майки - той казва също, че повечето от тях обикновено са водени от психотични убеждения.

"Виждал съм поне двама или трима пациенти, които са имали заблуди, свързани с шизофрения, например, когато са вярвали, че децата са белязани от дявола, че по някакъв начин ги спасяват от ада или проклятието", казва той пред Sky News.

"Люси Летби не попада в тази категория. Срещал съм се и със серийни убийци и те обикновено са антисоциални, гневни, с дълга криминална история на насилие. И отново, Люси Летби не се вписва в този вид мотивация."

Д-р Дас описва случая на Бевърли Алит - медицинската сестра, известна като "Ангелът на смъртта", която убива четири бебета и се опитва да убие други в Грантъм, Линкълншир, през 1991 г. - като "страшно подобен" по отношение на начина, по който са били нападнати децата. Летби вкарва въздух в кръвта на бебетата и им дава свръхдоза инсулин, както прави и Алит.

Въпреки това той не смята, че мотивацията е била една и съща. Той казва, че Алит е привличала вниманието към болните бебета и сама е искала да привлече вниманието, докато Летби е правила обратното.

"Алит е имала Munchausen by proxy - когато някой симулира болести при други хора, обикновено собствените си деца, защото му харесва да бъде свързан с процеса "да бъде жертва", харесва му съпричастността и симпатията", казва той.

"Не мисля, че Люси Летби се вписва в този модел, защото тя не се е опитвала да търси внимание".

Една от версиите, изтъкнати от прокуратурата по време на процеса, е, че Летби е "саботирала" грижите за едно момченце - единият от двамата тризнаци, които е убила - за да привлече вниманието на лекар, в когото е била влюбена.

Но Беатрис Йоркър, почетен професор по медицинска сестра и криминално правосъдие и криминалистика в Калифорнийския държавен университет в Лос Анджелис, е съгласна, че не изглежда медицинската сестра да е търсила внимание.

Тя изтъква случая на Ричард Анджело, медицински работник, който е осъден за убийството на четирима пациенти и заподозрян в причиняването на още смъртни случаи в Ню Йорк през 1987 г.

"Когато го арестуваха, той си призна. Каза: "Правя го заради уважението, което получавам от колегите си медицински сестри и лекари, защото се справям много добре с кода" (спиране на сърдечната дейност)...

"Не съм чел нищо за Луси Летби, което да показва, че е искала да бъде център на внимание, че е харесвала реанимацията на бебета. Тя изглеждаше много по-прикрита и измамна. Може би нещо като садист."

Професор Йоркър, който е проучил повече от 130 случая в световен мащаб на убийства на здравни специалисти, казва, че един от мотивите, ако не и вниманието, "изглежда е... акт на скрито насилие или садизъм", тъй като извършителите са се оказали в позиция на власт.

"Те осъзнават, че не е необходимо да намушкат някого, не е необходимо да го застрелят. Това е много силен начин да убиеш някого, само за да му дадеш няколко допълнителни капки от вещество, което може да накара сърцето му да спре. И дори не е нужно да го убождате с игла, а да го инжектирате в интравенозната система. Това е голяма сила за хора, които може да са склонни да убиват хора, да ги нараняват или да проявяват насилие по много, много скрит начин."

Харолд Шипман е един от най-известните серийни убийци в Обединеното кралство. През 2000 г. той е осъден за убийството на 15 души в периода 1995-1998 г., но се предполага, че между 1975 и 1998 г. е убил близо 250 души.

Той е имал "комплекс за Бога", казва д-р Дас.

"Сякаш е решавал дали да остави хората да живеят или да умрат, почти като убийства по милост". Но вместо да има комплекс на Бог, той смята, че Летби страда от ниско самочувствие и самоувереност, свързани с депресия и тревожност.

"Този вид престъпления така или иначе са толкова редки, но от случаите, в които са се случвали, има толкова много типични шаблони и критерии и странно за мен Люси Летби не се вписва в нито един от тях", продължава д-р Дас.

"Така че, за да отговоря на въпроса, каква е мотивацията? Наистина е трудно да се разбере. Когато хората правят подобни неща и не се вписват в тези категории, обикновено е от някаква ревност или гняв."

В една от репликите в бележката на Летби, намерена от полицията и показана на съда по време на процеса, се казва, че тя изпитва "непреодолим страх... че никога няма да имам деца или да се омъжа... Никога няма да разбера какво е да имаш семейство... отчаяние".

"Мисля, че в краен случай може да се каже, че тя е завиждала на тези щастливи семейства", казва д-р Дас.

"Мисля, че може би обяснението би могло да бъде, че тя по някакъв начин е свързана потенциално с емоционалния процес на скръбта. Присъствала е, когато много от тези бебета са умирали, понякога дори когато не са били нейни пациенти, почти като че ли е излизала от пътя си, за да бъде част от това. И това е нещо, което никога не съм чувал или виждал в клиничния си опит, но е единственият логичен отговор, до който мога да стигна."

Убийствата, извършени от медици, не са толкова редки, колкото си мислите

В Обединеното кралство Шипман е най-известният медицински убиец, но през последните години има и Алит, както и други - например случаят с "дяволската сестра" Викторино Чуа, която през 2015 г. получи доживотен затвор с минимум 35 години за убийство и отравяне на пациенти в болница "Степинг Хил" в Стокпорт, Голям Манчестър.

След като присъдите на Летби бяха оповестени, полицията в Чешир потвърди, че сега разследва дали медицинската сестра е могла да нападне и други деца, за които се е грижила преди юни 2015 г.

Професор Йоркър казва, че макар убийците в медицинската професия да са рядкост, нейните изследвания показват, че може да има повече от тези, за които знаем.

Тя изтъква "отрезвяващия" случай на канадската медицинска сестра Елизабет Уетлауфер, чиито престъпления са разкрити едва когато тя казва на някого, че е убивала и се е опитвала да убие възрастните си пациенти в продължение на девет години.

"Тя нямаше да бъде заловена", казва професор Йоркър.

"Никога не го е правила достатъчно дълго или достатъчно, за да се появи подозрение, че сме имали пет смъртни случая годишно, а сега имаме 20. Тя просто щеше да направи достатъчно, за да остане под радара на статистиците и мениджърите по риска, които разглеждат записите и инцидентите с критични инциденти и смъртни случаи на пациенти."

Един от въпросите, повдигнати от присъдата на Летби, е за мотивите ѝ да стане медицинска сестра - дали е започнала работа в здравната служба, за да убива? Или тази "тъмна страна" се е появила едва след като е започнала работа?

Д-р Катрин Рамсланд, експерт по серийни убийци, която преподава съдебна психология в университета DeSales в Пенсилвания, е разглеждала и двата случая.

"Това е смесица", казва тя. "Някои гледат на здравните заведения като на места на доверие, където хищниците имат предимства, други са изтощени от изискванията и решават да "намалят" работното натоварване или да подгонят някого, за да изглеждат зле."

Някои могат да развият и "заблуда, че помагат на пациента", докато други виждат "лесна плячка за неща като кражба или саморазправа, или дори тръпка", добавя тя.

Психопат ли е Летби?

Според медицинската литература психопат е човек с антисоциално личностно разстройство. Това означава, че те са манипулативни, липсва им съпричастност и често напълно пренебрегват последствията от действията си.

Д-р Джейн Картър Удроу, сценарист и член на Британското общество по криминология, която е написала няколко книги за убийци и серийни убийци, казва, че в случая с Летби е трудно да се възрази срещу това. "Как би могла да не е способна да прави тези неща", казва тя. "Това е най-коравосърдечният акт от всички убийци, [да убиеш] дете или възрастен човек".

 

Д-р Картър Уудроу казва, че "след като веднъж сте преминали тази граница" и "сте убили за първи път, мисля, че става по-лесно. И виждате, че тя се чувства окуражена с течение на времето и случаите един вид ескалират, особено към края".

Фактът, че Летби не се признава за виновен, също показва психопатични черти, казва тя. "Тя можеше да се признае за виновна и да не подлага родителите на тази ужасна травма отново. Можеше да им спести всички тези подробности, през които трябваше да преминат".

По време на процеса журито чува как Летби казва на една майка: "Доверете ми се, аз съм медицинска сестра", докато убива едно бебе. Тя също така изпратила картичка със съчувствие на родителите на друго убито дете.

"Мисля, че ставаше дума за власт", казва д-р Картър Удроу.

"Да казва: "Доверете ми се, аз съм медицинска сестра", като през цялото време е знаела какво ще отиде и ще направи... това е като някой, който има карта в ръкава си, на която почти се смее."

Но д-р Дас казва, че Летби не трябва непременно да се класифицира като психопат. "Психопатите са импулсивни, липсва им емпатия, не се интересуват от правата на другите хора, те са много егоистични, егоцентрични. Може да се твърди, че тя е всичко това, но от решаващо значение е, че психопатът е наистина манипулативен и измамен.

"Психопатът прави почти всичко по някаква причина, за да извлече полза за себе си. Така че, ако по някакъв начин убийството на тези бебета е подпомогнало кариерата ѝ, предполагам, че може да се твърди, че тя е психопат. Но не изглежда да има някаква логична мотивация. Тя би имала някои психопатични черти, но не мисля, че би била клиничен психопат", казва д-р Дас.

"Психопатите са и криминално универсални, така че добрият психопат може да бъде насилник, да лъже и да манипулира. Често са доста измамни и извършват други видове престъпления като грабежи, превишаване на скоростта. Тя никога не е извършила нищо от това, не е имала никаква криминална история, няма данни за агресия. Така че тя просто не би се вписала в модела на това, което представлява един истински психопат".

Д-р Дас добавя, че не вярва Летби да страда от психоза и че е знаела какво прави. Д-р Рамсланд е съгласен с него: "Тя не изглежда психотична, така че вероятно има някакво чувство за поведението си и за начина, по който обществото го оценява. Друг е въпросът дали би се разкаяла."

"Голям срам, голямо отричане"

Бележката, написана от Летби, е пример за "силен срам, силно отричане", казва професор Йоркър, нещо, което се отнася за "насилниците на деца, педофилите, които действат в името на своите интереси, убийците в здравеопазването - и се отнася за пристрастяването".

Vesti.bg