Христо Ватев е роден през 1962 г. От 30 години живее в Рим. Завършва Медицинската академия в София, след което започва професионалния си  път с ранна специализация по акушерство и гинекология в “Майчин дом”. 

Отказва се  и заминава за Рим, където българска диплома все още не се признава. Започва работа в старчески дом и записва медицина в Римския университет “Ла Сапиенца”.   Дипломира се през 1998 г. с успех 105/110.   

В момента, 23 години след поставянето на диагнозата му, шофира, движи се без помощни средства и живее качествен живот. Не се смята за оздравял, т. нар. плаки все  още се виждат при редовните му прегледи. Разбрал е, че множествената склероза (МС) е комплексно заболяване. 

Изследванията и откритията му помагат не само на него, а и го събират със съпругата му - също диагностицирана със заболяването преди  повече от 2 десетилетия. Двамата заедно са приели за една от мисиите на живота си  да споделят с другите лекари най-новите научни изследвания и терапии, които  помагат на хора с множествена склероза не просто да се справят с психическия удар  от диагнозата, а и да живеят качествен и дълъг живот с нея. Въпреки нея. 

6 тревожни симптома на опасната болест множествена склероза 

- Д-р Ватев, за човек, който никога не се е сблъсквал с диагнозата „Множествена склероза“, тя сякаш звучи като страшна присъда. Какво всъщност представлява това заболяване? 

- Както всички заболявания, така и МС е дефинирана от Световната Здравна Организация. С тези думи: "Множествената склероза е възпалително заболяване на Централната Нервна Система, характеризиращо се със загуба на миелин (вещество, което покрива нервните влакна на бялото вещество) в множество области (оттук и името „множествена“). 

Процесът на демиелинизация може да причини увреждане или загуба на миелина и образуване на лезии (плаки), които придобиват формата на цикатрикс (мед. белег образуван при зарастване на рана), от които произлиза терминът „склероза“. " Не е присъда, а заболяване. Болницата определено не е приятно място, знам от опит. Но не се отива там за наказание. 

- Какви хора (възраст, пол) най-често засяга това заболяване и как се диагностицира - какви са най-честите симптоми? 

- Множествената склероза се среща на всяка възраст от живота, но най-често между 20 и 40 години. Жените са засегнати два пъти повече от мъжете. Но и късното начало на множествената склероза, тоест появата след 50 годишна възраст, не е толкова рядко, колкото хората си мислят. 

Първоначалните симптоми са: изтръпване, болка, парене и сърбеж в ръцете, краката, тялото или лицето и понякога намаляване на усещането за допир. Загуба на сила или сръчност в крака, или в ръката. 

В моя случай започна с нарушения на зрението. Наричаме го Ретробулбарен Неврит (neuritis n. optici retrobulbaris) – възпаление на зрителния нерв. Симптомите са: 

• усещане за тежест и тъпа, неопределена болка в съответната орбита 

• болките са спонтанни, понякога се засилват при движение на окото или лек натиск върху очната ябълка 

• главоболие 

• спонтанно влошаване на зрението – отначало замъгляване, поява на островни отпадания на зрителното поле (скотоми) 

• понякога се установява преходно удвояване на образите и нистагъм. 

- Кое е най-трудното за човек с тази диагноза? 

- Най-трудно за нас е да приемем диагнозата. Особено т. н. "прогноза". Със сигурност първият въпрос, който преследва пациента е: "Каква ще бъде еволюцията? Какво ще стане с мен? Как ще живея? На инвалидна количка? 

- Вие от десетилетия живеете с тази болест, как преминава един ваш ден? 

- Да, не ходя в дискотеки. Отдавна не карам ски. Денят ми е спокоен, безшумен и кратък. Но, дали пък да не е така, защото съм на 60 години? 

Моят ден преминава в работа. Доцент съм, преподавам и изпитвам. Не е така скучно, както звучи. Напротив. Младите студенти са достойни за възхищение и ежедневно ме смайват с познанията си. И с въпросите си! Затрудняват ме. Радват ме! 

- Какво бихте казали на новодиагностицираните пациенти? 

- Едно нещо бих казал на всички: не се отказвайте от лечение! Искайте помощ за всеки отделен симптом. Няма незначителни симптоми. Например една досадна констипация. Не е за пренебрегване. Това е диагноза, нарича се “неврогенно черво” и е записана в Международна класификация на болестите на англ. : International Statistical Classification of Diseases and Related Health Problems, ICD) с код МКБ K59. 2. 

Описана е така: Неврогенни черва, некласифицирани другаде, представлява състояние на нарушена двигателна функция на червата. Нарушенията на двигателната функция на червата могат да бъдат в две посоки, усилена и отслабена моторика. При усилена моторика червата се изпразват бързо, т. е. развива се фекална инконтиненция (проявяваща се с диария), а при забавена се развива констипация (запек). 

Пациенти със заболяване или нараняване на централната нервна система често страдат от неврогенна дисфункция на червата, като ранното предприемане на съответните мерки за повлияване на симптомите значително подобрява прогнозата и качеството на живот. 

Обикновено сред най-честите причини за поява на неврогенни черва се включват различни неврологични увреждания, като например травми на гръбначния стълб, инсулт, болести на централната и периферната нервна система (например множествена склероза, амиотрофична латерална склероза и други). Не пренебрегвайте K59. 2, “неврогенното черво”! Лечимо е! 

Покрива ли се от НЗОК лекарство за множествена склероза? 

- Има различни проучвания, според които диетата влияе на заболяването, от вашия опит вярно ли е това и за какви хранителни режими става въпрос? 

- Може да не ми повярвате, но е истина. Бях с приятели на път към Сан Франциско, спряхме в т. н. Death Valley. Пустиня. 40 градуса. И видяхме едно изтощено и огладняло куче. Спрях, дадохме му вода и храна. И видяхме, че не е куче. Беше койот. 

Изяде дадения му сандвич, изпи водата и си тръгна. Бяхме четирима лекари. Не ветеринарни, но знаем, че койотите са всеядни, консумират и мърша, ако няма прясно месо. И не се разболяват. Говорихме за това през целия път. Съгласихме се, че прословутата максима “we are what we eat, ние сме това което ядем” не е съвсем вярна! Не. Всички знаем, че кравата е тревопасно животно. 

Никога не би яла мърша! Кравите НЕ ядат дори месо. Във всички страни обаче има фабрики и заводи за производство на месо-костно брашно - продукт, получен чрез смилане и специална обработка на месни и костни отпадъци от кланиците. Това са костите от едър и дребен добитък и други части от труповете на крави и овце, които не стават за храна за хората. Трупове! 

Същото месо-костно брашно се използва успешно много години като хранителна добавка от англичаните в отглеждането на млади говеда. Но в края на 70-те години фирмите решават да увеличат хранителната стойност на месо-костното брашно като понижават температурата на топлинната обработка от 130 ° С до 110 ° С и намаляват количеството на мастните разтворители. 

Така точното от Англия тръгва опустошителната болест с дългото научно име "трансмисивна спонгиформна енцефалопатия по едрия рогат добитък" (СЕГ на бълг. или BSE - Bovine spongiform encephalopathy), която доведе Великобритания до национална криза. 

Говедото (не е смешно) не е виновно. То НЕ яде месо. Защото НЕ може да го храносмила! Хиената пък го храносмила чудесно. Ами ние хората които казваме че “сме това, което ядем“? Ние сме по-скоро това, което храносмиламе, абсорбираме и транспортираме до клетките си. 

Познаваме в детайли всеки процес. Знаем точно какво се случва с храната ни. Знаем колко часа пътува през различните структури на храносмилателната система и какво се случва във всяка една фаза. 

И четиримата бяхме посещавали лекции на Майкъл Д. Гършън и знаехме и защо стомашно-чревният тракт се нарича „втори мозък“. 

- Какви са последните новости в лечението на множествената склероза? 

- Множествената Склероза днес е нещо много по-различно от описаната през 1868 г. от Жан Шарко „sclerose en paque“, т. е. склероза на плаки. Сега, 154 години по-късно има нови открития. Да, не сме разбрали всичко, но едно ново нещо е сигурно - патогенезата на множествената склероза се състои от две фази – възпалителна и невродегенеративна. (Цитирам: Steinman L. Multiple sclerosis: a two-stage disease) 

С други думи: Първо има само загуба на миелинов олигодендроцитен гликопротеин, изолатор, слой около аксоните на невроните. Нервните импулси стават все по-бавни и по-бавни. Представете си бебе, което все още се учи да ходи, неговата реакция на стимули е бавна и некоординирана и това е така, защото аксоните, невронните му влакна нямат миелин. 

Заболяването Множествена Склероза е обратният процес – вече съществуващият миелин, в по-напреднала възраст, започва да изчезва. Не се знае защо. Известно е обаче, че едва много по-късно настъпва аксонална увреда, невродегенерация. Бебе, което все още се учи да ходи няма миелин, но аксоните му са перфектни! И прохожда. въпреки че в детството процесът на миелинизация все още е частичен: в някои области на кората той завършва едва в края на юношеството. Невероятно: ходили сме на училище с миелин, който все още не е бил готов на 100 процента. 

• Щом Множествената Склероза е болест на два етапа, то остава ни надеждата да бъде "спряна" преди втората фаза. И да се избегне прогресивната загуба на структура или функция на невроните, включително тяхната смърт. 

 Ако можеше да бъде спряна на първата фаза болестта би останала в т. н. “доброкачествена форма” на МС. Тоест – нея пак я има, не говорим за оздравяване. Само за демиелинизация без загуба на синапси и атрофия на мозъка. 

- Има ли превенция на множествената склероза? 

- Ако има, аз не я знам. Също не зная дали има превенция за болестта на Паркинсон. И много други болести. Но има превенция на аксоналната дегенерация! Наричаме го НЕВРОПРОТЕКЦИЯ. А лекарствата невропротектори. Невропротекторите защитават, подобряват и адаптират структурите на мозъка към негативните ефекти на инсулт. 

Също така, невропротекторите помагат да се намали развитието на тежки и необратими невронални увреждания. Назначаването на тези лекарства е един от най-ефективните методи за лечение на пациенти с недостатъчно кръвообращение към мозъка. Списъкът е дълъг. Изборът е на лекуващия невролог 

В една от моите книги аз и моят съавтор говорим за невропрекцията като стратегия, използванa за защита на централната нервна система (ЦНС) срещу хронични невродегенеративни разстройства (напр. деменция, болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер, епилепсия, естествено Множествена Склероза). 

Пак даваме пример с малкото детенце. Всички родители искаме нашето дете да е здраво. Опазването на неговото здраве е невропрективна стратегия. Това, което е вредно и опасно, се изключва. Пазим го, съхраняваме го, обичаме го. Бдим над него. 

Питате ме за превенция на Множествена Склероза и аз казах, че не знам такава. Но става въпрос за човешкия мозък. Всеки родител знае какво е вредно за мозъчето на неговото дете, и какво е полезно. Имам син. И неговото здраве е мисъл, която не ме напуска никога. 

Питам се, а за нашето здраве дали се грижим по същия начин? 

- Вие от години живеете и работите в Рим, каква е разликата в лечението на това заболяване в Италия и България? 

- Не познавам никого от специалистите по това заболяване у нас, и съжалявам за това. Никога не съм работил в наша болница. Започнах в Майчин дом през 1990 г. и останах само една година. Заминах при мои роднини в Рим и специализирах психиатрия. Познавам прекрасни психиатри в България! Десетки! Дълбоко уважавам Д-р Елена Мутафчийска. И целият екип на “ЦПЗ Шипковенски”. 

Нашата специалност не е много отдалечена от диагнозата МС. Мои колеги са част от лекарската комисия, оценяваща степента на влошаване на пациента. Коварна част от МС е депресията. За щастие - повлиява се добре с лекарства и психотерапия. Невролози и психиатри едновременно лекуват пациента - да се спре заболяването на първия му етап (stage) е дълг на всички лекари, на психолози, невролози, всички. Дали сме Хипократова Клетва. 

Бих работил в родината си, така както го правя в Рим. Дипломиран психиатър е учил и знае какво е невродегерация и невропротекция. Опит с други диагнози. 

Изключително важна е ролята на невролога. Противно на това, което виждам, неговата роля не е да предсказва в интервюта колко живот му остава на пациента - за това са врачките. Той трябва да помогне пристъпите на болния да се редуцират (първата фаза, stage). За това има лекарства. В нашата България е налична всяка терапия за МС. Най-новата. Липсват някои лекарства, но само за лечение на симптомите. У нас има представителства на абсолютно всички фармацевтични компании. На практика не липсва дори едно лекарствo. 

При наличието на толкова много медикаменти, повлияващи хода на болестта, най-важни са индивидуалните фактори, лечение на симптомите и рехабилитация. 

- Как Covid-19 повлия на работата Ви, има ли проучвания как се отразява вирусът на пациенти с множествена склероза? 

- Любимият ми пациент в Рим е българин от Русе. Оказа се заклет анти-ваксер. Месеци наред отказваше да се ваксинира. Един ден по-малкият му брат, който живее в София, се разболя. Той, жена му и двете им деца. И четиримата в болница. На следващия ден моят пациент, казва се Искрен и е на 49 години се ваксинира. Три пъти. Всички в семейството са добре! 

Анти-covid ваксинация при пациенти с множествена склероза е безопасна! При хора с множествена склероза няма по-голям риск от заразяване с COVID-19, но някои фактори, като възраст, пол, ниво на EDS и прием на кортикостероиди в рамките на един месец от появата на симптоми на инфекция COVID-19 може да влоши прогнозата. В случаите, изследвани в Италия и във Франция, е имало намаляване на риска от по-сериозни усложнения на инфекцията за тези, които са приели интерферон, а подобна тенденция е открита дори за тези, които са получили терифлуномид. 

Анти-COVID-19 ваксинацията трябва да се направи възможно най-скоро. Времето на прилагане на лечение на множествена склероза и на ваксината трябва да бъдат координирани, с цел да се направи анти-COVID-19 ваксинацията по-ефективна. И това е наша задача. На лекарите. 

Zdrave. to