Френски лекари предупредиха за въздействието на токсичен тежък метал върху човешкото здраве, който може да се открие в ежедневни храни като хляб, зърнени храни и картофи. 

Кадмият, който причинява рак при хората, се среща естествено в почвите и се използва във фосфатни торове, което означава, че навлиза в хранителната верига чрез културите. Храната е основният източник на излагане на кадмий за повечето хора, въпреки че се среща и в цигарите, пише Euronews. 

Сега френската асоциация на медицинските специалисти предупреждава, че има „експлозия от замърсяване при малки деца“ поради диетата им, което вероятно ще има здравословни последици, когато пораснат. 

„Този ​​метал се смята за един от най-токсичните в света“, написаха лекарите в писмо до френското правителство на 2 юни. 

Кадмият е свързан с рак на панкреаса, белия дроб, простатата и бъбреците, както и със сърдечни заболявания, проблеми с фертилитета, увреждане на бъбреците, неврологични разстройства и костни заболявания. 

Според данни на Френската агенция за безопасност на храните и опазване на околната среда, диетата на 0, 6% от възрастните съдържа твърде много кадмий. Този процент нараства до 14% сред децата на възраст от 4 до 17 години и до 36% сред малките деца под три години. 

Според проучване от 2023 г., между 2000 и 2022 г. Италия е регистрирала най-високата степен на тревога за замърсяване с кадмий в Европейския съюз, следвана от Испания, Германия, Франция и Полша. 

Франция, най-големият потребител на фосфатни торове в ЕС, обаче все още не е предприела стъпки за по-нататъшно намаляване на разрешеното количество кадмий, въпреки предупрежденията на изследователите, че дори ограничение от 60 мг/кг не е достатъчно. 

Група лекари призоваха френското правителство да започне кампания за повишаване на осведомеността, да промени училищните менюта и да популяризира биологичните, здравословни храни поради ниските нива на кадмий. 

Лекарите подчертаха, че е изключително важно да се предприемат мерки за намаляване на експозицията на кадмий, защото може да отнеме години, дори десетилетия, преди ефектите му върху човешкото здраве да станат напълно очевидни.