Когато се сетите за ечемик, първото нещо, което ви идва на ум, вероятно е бирата. И това не е погрешно, ечемикът е една от основните съставки в много бири, но тази зърнена култура заслужава много повече внимание и в кухнята. 

Ечемикът е една от най-старите зърнени култури, култивирани в света. 

Използван е преди повече от 10 000 години и е бил култивиран в Месопотамия и древен Египет. 

Било е толкова важно, че древните гърци са го използвали като основна храна за спортисти, а римляните са го давали на войниците. 

През Средновековието ечемикът се е смятал за храна за бедните, докато пшеницата е била за богатите. 

Беленият ечемик (ечемичена каша) се използва най-често в храната, защото се смила по-бързо и е по-мек за ядене. Ечемикът е богат на фибри, особено бета-глюкани, за които е известно, че помагат за понижаване на холестерола и регулиране на кръвната захар. 

Освен това, ечемикът съдържа доза протеин, желязо, селен и магнезий. 

Друго предимство на ечемика е, че е отличен „носител“ на вкусове – абсорбира подправки и сокове от зеленчуците, което го прави идеален за яхнии и летни ястия, приготвени в тенджера. 

След приготвяне може да се съхранява в хладилник в продължение на няколко дни, а вкусът му остава също толкова добър, колкото когато е прясно. 

Ечемикът е оцелял в продължение на хиляди години по някаква причина; той е евтин, засищащ, богат на хранителни вещества и се съчетава чудесно със зеленчуци, месо и летни рецепти.